В последният си пост – „Дали Наистина е Криза – част 2” писах за Киселите Краставици (хора на които целият свят им е крив, които обвиняват всичко и всички, но не и себе си за състоянието си; хора които ще намерят 100 причини защо нещо няма да стане, но няма да потърсят начин това нещо да се случи; хора, на които пречите само с това че дишате).
С един такъв искам да ви запозная днес. Казва се Борис Павлович, самият той не е важен, но това което искам да илюстрирам като ви разкажа за него е важно.
Всеки може да се запише на блога ми (като използва формата горе в ляво) да получава известия по имейл всеки път, когато напиша нови статии.
Разбира се, ако в един момент реши, че не иска да получава уведомления може да се отпише, наистина е толкова просто и лесно.
Така и направи този, записа се след което ми изпрати имейл, че иска да се отпише и бе отписан като бе уведомен за това.
До тук добре. Един ден обаче получих следното от него на електронната си поща:
„Ти си един ЕБАН скапаняк!!!Как да ти го кажа на български за да ме разбереш???? РАЗКАРАЙ ме от шлякания си списък, след което можеш да ПРОДЪЛЖИШ да лапаш американските хуйове с големите си бизнес идеи. Головодник”
Първоначално го приех лично и ми стана криво, но след това се зарадвах. Защо? Защото това не е насочено срещу мен. Той не ме познава, не знае, че трима човека които четат блога ми успешно прилагат някои от моите „големи бизнес идеи”, не знае, че бизнес който започнах в България преди 9 години все още съществува, че компанията за която работя в момента наема българи вместо индийци.
Това съобщение всъщност е за самият него. Не го познавам лично, но съм сигурен че има или е имал бизнес, който не е просъществувал дълго и затова сега всички, които са успели са „головодници” (защото е най-лесно да обвиняваш другите, а не да погледнеш първо себе си).
След време се оказа, че съобщенищята, които получава не са от мен лично а от LinkedIn, подканящи го да се присъедини към мрежата ми от приятели.
И вместо да признае, че е сгрешил пише следното:
„Тарикат, пак получавам тъпотии. Вече си мисля , че това LINKEDIN няма общо с тебе и си добро момче. Или си скапан нахален хуйолап...”
Ако не беше толкова тъжно щеше да е смешно, нали J ?
Дълго се чудих дали да го осветля този герой, но реших че ТРЯБВА да го направя.
Причината е, че много хора се страхуват от критиките на такива идиоти като него и за това не правят нищо, имат идеи, имат желание, но страхът да не бъдат критикувани ги парализира.
Трябва да е точно обратното – това че те критикуват, значи че правиш нещо което си струва. ‘
Както казва един човек, от който се уча – „Ако до обяд не сте ядосали поне един човек, значи не работите достатъчно здраво”.
Критици винаги ще има, но не искаме когато се обърнем назад да се окаже, че сме разрешили те да управляват живота ни, нали?
Затова не мразете хейтърите, напротив – обичайте ги, те ви казват, че сте на прав път.
„Ако до обяд не сте ядосали поне един човек, значи не работите достатъчно здраво”- хахаха, абсолютно е така!
Posted by: Екскурзии Лондон | 26 February 2012 at 03:33