Идеи за бизнес има навсякъде около нас, за пореден път се убеждавам в това. Не става въпрос просто да се види нещо на улицата и да се копира едно към едно, а да се „открадне” голямата идея зад бизнеса, да се открие потребността на клиента, която този бизнес запълва и да се види дали това може да се приложи за друг тип бизнес.
Трите бизнеса, за които става въпрос по- надолу споделят една и съща идея, но са я приложили в различни сфери.
Става въпрос за консумирането „на корем” както в буквален, така и в преносен смисъл за една твърда цена- ядене на корем за 5 лв, например, достъп до целия музикален каталог на една компания за месечна такса и неограничен достъп до определен брой списания (архив плюс всички бъдещи издания докато потребителят плаща месечната си такса).
Нека започнем с музиката. Phapsody е услуга, която предлага на потребителите неограничен достъп до каталога си, който съдържа милиони песни за $15 на месец.
Музиката може да се търси по стил, изпълнител, жанр и т.н. Софтуерът на компанията също така може да предлага нови изпълнители или групи на базата на музикалните предпочитания на всеки потеребител.
Идеята е, че доста хора биха предпочели неограничен достъп до милиони песни вместо да си купят диск на определен изпълнител и от всички песни да харесват само 2 или 3.
Музиката на Phapsody може да бъдат слушана от всеки компютър с интернет достъп, както и да бъдат прехвърляни на мр3 плейъри като могат да бъдат слушани докато потребителите плащат месечната си такса.
След като спрат всички свалени парчета вече не могат да бъдат слушани.
Когато клиентът реши, че не иска да ползва вече услугата просто спира да плаща- няма никакво обвързване.
Ако пък си хареса някоя песен, но не иска да си купува целия албум винаги може да го направи- цената е 99 цента.
Идеята за неограничен достъп на повече от достъпна цена, но до печатни материали разработва и френската Relay чрез програмата си Eco forfeit.
За 17.90 евро на месец клиентите на компанията имат достъп до всички списания на пазара с изключение на тези за възрастни.
Като начало потребителите трябва да свалят специален софтуер на компютрите си. След това избират списанията, които искат да получават по електронен път.
Средно времето необходимо да се свали едно списание е между 40 секунди и 4 минути. След като се свали издането може да бъде четено както онлайн, така и офлайн, както и да бъде прехвърляно на USB.
Може също така целите списания или определени материали да бъдат разпечатвани.
Допълнителен бонус на последния бизнес модел е, че четенето на електронни издания спестява хартията, която иначе би била използвана за печатенето им, а така съответно се спесяват и дървета.
С все повече набиращата скорост тенденция за опазване на околната среда и намаляване на вредните последици, които и нанасяме чрез съществуването си това определено ще помогне за привличане на клиенти.
Аз имам познати, които отказаха да получават печатното издание на The Wall Street Journal в замяна на електронен абонамент, като главният им довод, е че така се спасяват дървета от отсичане.
Еко-факторът просто не бива да се пренебрегва като selling point повече.
И последната бизнес идея е в буквалния смисъл „всичко, което можеш да изядеш”.
Става въпрос за така наречените поне в САЩ buffets. За около $7 долара можеш да ядеш толкова, колкото поискаш.
Поне аз съм виждал два типа бюфети- китайска и американска кухня. Предлагат се различни салати, супи, основни ястия, както и няколко вида десерти. И всичкото това само за $7 долара.
За сравнение един Big Mac в McDonalds с картофки и кола е около $5. Вярна е поговорката, че човешкото око е ненаситно докато коремът може да побере само определено количество храна.
Бизнес моделът работи- поне в САЩ.
Убеден съм в това, защото близо до мястото където живея има два китайски бюфета, които съществуват от поне четири години,
Друго доказателство е, че има верига от около 500 бюфети из целите щати основана пред 1983, които предлагат американска храна- Old Country Buffet. Логиката е, че за да съществуват и да увеличават броя на бюфетите си трябва да има търсене.
За мен поне е голямо облекчение, че не трябва да откривам топлата вода наново.
Голямо облекчение е, че някой е направил пазарните проучвания, вложил е пари и е доказал, че една концепция работи.
За мен остава лесната задача само да запълня една човешка потребност или по скоро желание.
Човек няма нужда от 30 храни за вечеря за да се нахрани, но ИСКА да знае, че може да избира от 30 вида храни.
„Въоръжен” с цялата тази информация мога за започна да търся креативни приложения.
Ако за минута останем на тема храни какво ще кажете за бюфет, който предлага 30 вида пица например? Или пък да говориш колкото искаш за твърда месечна такса?
Всъщност последното наскоро чух, че е направено от един от щатските мобилни оператори –Sprint. Или пък карта за фитнес салон- достъп до всички уреди по всяко време.
Или пък нискобюджетните авиокомпании- да летиш до където искаш в рамките на Европа докъдето стига авиокомпанията за твърда цена на месец.
Ако средната цена на двупосочен билет е 60 евро сигурно и всеки нормален човек има 4 свободни уикенда в месеца сигурно би имало икономически смисъл да се предложи карта за 180 евро на месец.
Със сигурност всеки който си я купи няма всеки уикенд да лети, но ще знае, че когато ИСКА ще може да отиде където си пожелае стига да си направи предварително резервация онлайн за да си гарантира място.
Дали ще работи такава идея- не знам, но ще се радвам да чуя какво мислите и вие. Може да оставите коментарите си по-долу или пък своите собствени идеи.
Ако пък харесвате това, което четете защо не оставите имейла си във формата горе вляво. Така със сигурност ще получавате всичко което пиша в кутията си в момента, в който е публикувано.
ideite ti mi haresvat,gore dolu sme na edno mislene s teb,no kakvo mogem da realizirame e vagno,mislia 4e i do tam 6te stignem,no 6te se polutame ne misli6 li....
Posted by: plamen | 15 August 2008 at 16:51